Националната пациентска организация (НПО) заявява подкрепата си по становището на граждански организации, застъпващи се за подобряване на майчиното и детско здраве. НПО изразява надежда, че препоръките, които работещите в сферата на майчиното и детско здраве организации правят, ще бъдат взети под внимание при изменение на Наредба №9.

Предвид значението и сериозността на въпроса, НПО  изразява готовността си за участие за представител на организацията в бъдещи работни групи по обсъждане и изграждане на политики, насочени към осигуряване на безрисково майчинство на всяка жена, живееща на територията на държавата.

Повече подробности можете да видите по-долу.


Неформалната застъпническа мрежа от граждански организации „С грижа от 0 до 3“[1]  приветства министъра на образованието за направеното предложение за изменение и допълнение на Наредба №9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса[2] (Наредба №9). В качеството си на защитници на правата и интересите на детето и неговото семейство, мрежата изразява своята готовност за участие в процеса на правене на публични политики – здравни, социални, образователни и други с пряко въздействие върху здравните показатели на жените и децата в ранна възраст, особено сред уязвимите общности.

В писмото се казва още:

„Нашата експертна мрежа на базата на практическия опит, който има в работата си с уязвими семейства, споделя разбирането, че подобряването на майчиното и детско здраве, е възможно само и единствено, ако политиките и услугите в подкрепа на достъпа до качествени здравни услуги, пълноценно хранене, сигурна и безопасна среда, както и услугите, в подкрепа на полагането на отговорни и откликващи грижи и насърчаването на възможностите за ранно учене на детето, са добре функциониращи и работещи в сътрудничество. Вярваме в това, че способността на семействата и на полагащите грижи да подкрепят развитието на малките деца е в пряка зависимост от политиките, програмите и услугите за осигуряване на пълноценна грижа, особено през първите 3 години от живота на детето, тогава, когато се развива 80 % от мозъка на детето. Вярваме, че секторните политики – здраве и хранене, социална закрила и защита играят ключова роля, особено по отношение на децата, изложени в риск от бедност. Водени сме от убеждението, че за да може да бъде реализирано правото на детето за оцеляване, закрила и грижа, която му гарантира най-доброто развитие, здравния сектор заема ключова роля – той е основна, а понякога и единствена контактна точка на всеки родител. Споделяме разбирането, че грижещите се за детето са най-способни да осигурят на децата си пълноценна грижа, когато самите те се чувстват сигурни – емоционално, финансово и социално. За здравословното развитие на мозъка през първите 1000 дни от детското развитие,  децата се нуждаят от сигурна, безопасна и любяща среда, наред с пълноценно хранене и стимулиране от страна на полагащите грижи за детето[3].

Приветстваме направеното предложение към чл. 1 „Здравни грижи, осъществявани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти“ от Наредба №9. Информирането, консултирането, оказването на практическа подкрепа на родителите през първите дни от живота на детето са изключително важни интервенции за формирането на умения за полагане на качествена грижа за детето в семейна среда. В същото време обаче, сме разтревожени от факта, че  направеното предложение за промяна в Наредба №9:

  • Предвижда само един преглед на новороденото в домашна среда, а пълноценната грижа за детето не е еднократен акт, тя е процес, който изисква активно подпомагане на полагащият грижа / родители на новороденото,
  • Липсва конкретика относно човешкия ресурс, чрез който ще бъде гарантирано, че здравната грижа достига и до новородените деца в семейства, живеещи в отдалечени и/или сегрегирани райони и общности,
  • Липсва конкретика относно механизма за ранна идентификация и своевременен обхват на семействата с новородени деца, особено от уязвимите групи и/или живеещите в сегрегирани райони и общности,
  • Липсва конкретика относно междусекторни мерки, чрез които ще бъде гарантирано прилагането на интегриран здравно-социален подход на подкрепа, който отговаря на комплексните нужди на семействата и новородените деца.

Въпреки това, убедени сме, че предложението за промяна на Наредба №9 е изключително важна крачка в процеса на подобряването на националните ни политики, насочени към децата. В тази връзка, нефомалната ни мрежа представя кратък обзор и анализ на ситуацията по ключови компоненти с пряко въздействие върху здравните показатели на децата в ранна възраст, както и конкретни препоръки за включване към Наредба № 9


Кратък обзор и анализ на ситуацията към момента. Предложения и препоръки за включване в Наредба №9 в частта, свързана с предоставяне на здравна грижа за новороденото в семейна среда

За настоящата ситуация – достъп до качествена медицинска грижа на бременната жена в България: периодът от бременността до навършването на 3-годишна възраст на детето е основополагащ за здравето и оптималното развитие на детето. Данните сочат, че около 7 000 жени раждат всяка година у нас без бременността им да е била адекватно проследена от специалист. Това крие сериозни рискове за здравето и живота на бебетата и майките. Затова и България е с най-лошите показатели в Европа по мъртвородени и детска смъртност. Задължителният модел на здравно осигуряване в България възпрепятства достъпа до пренатална грижа на жените, които са с прекъснати здравноосигурителни права. Действащата към момента Наредба №26 на Министерството на здравеопазването от 14. 06. 2007г. урежда реда за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурените жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Анализът на данни относно изпълнението й обаче,  потвърждава нейните ограничения, свързани както с броят на заложените прегледи, така и по отношение на нейното прилагане. Около  60-70%  от жените без здравни осигуровки (около 5 хил. бременни годишно) отиват да раждат,  без преди  това да са  били прегледани от специалист или да са им били направени някакви изследвания[4]. Смятаме, че направеното предложение за промяна в Наредба №9 за еднократно посещение у дома не е в състояние да компенсира потенциалните за отключване рискове за здравето и живота на бебетата и майките, произтекли от нарушеният достъп до пренатална грижа.

Препоръка 1: осигуряване на достъп до качествена медицинска грижа на всички бременни жени и родилки, независимо от тяхната възраст, образование, етнически произход, материален и социален статус.

Препоръка 2: въвеждане на единен регистър на бременността с цел навременен обхват и адекватно проследяване на бременносста с цел превенция на предотвратими рискове както за здраврто на бъдещата майка, така и за здравето на детето.

Препоръка 3: преглед и анализ на изпълнението на стратегически документи, уреждащи достъпа до пренатална и постанална грижа за жената и бебето, търсене на възможности за по-добра междусекторна координация при планиране, изпълнение и измерване на постигнатите резултати.

За настоящата ситуация – достъп до здравна грижа на новороденото чрез посещения от здравни специалисти в семейна среда на детето: регламентираната здравна грижа за новороденото в  действащата към момента Наредба №8 от 2016г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба №8), предвижда извършването на профилактичен преглед на новороденото в срок до 24 часа от изписването от лечебното заведение (или в срок до 24 часа след избор на ОПЛ/педиатър на новороденото). Съгласно чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 – 2022г., спазването на този часови диапазон при осъществяването на първия преглед е част от критериите за своевременност и качество на оказаната медицинска помощ. Наблюденията ни от директна работа със семейства и деца, потвърждава, че прегледът на новородените в този времеви диапазон много често не се извършва. Сред основните причини за това са: системни бариери и пропуски,  както и ниската информираност на семействата за правото на домашно посещение от страна на здравен специалист. Например, броят на новородените деца, записани през 2019г. в РЗОК – Сливен при ОПЛ е 2 199. През същата година броят на тези от новородените деца, на които е извършен домашен преглед след раждане е само 160[5].

Смятаме, че  предлаганата промяна в Наредба №9 е добра възможност за надграждане на така или иначе регламентираната здравна грижа в Наредба № 8 прегледи за новороденото, а именно:

  • Код по МКБ: 10, наименование: „Рутинно изследване на здравното състояние на детето (кърмаческа или ранна детска възраст)“; възраст на детето: до навършване на едномесечна възраст на детето (до 28-я ден от раждането детето се посещава в дома от лекар); профилактичен преглед: анамнеза и подробен статус и съвети за грижи за новороденото и насърчаването на кърменето; периодичност на прегледа: до два прегледа до навършване на едномесечна възраст с препоръчителен интервал от 7 до 14 дни. Първията преглед се извършва до 24 часа след изписването от лечебното заведение при осъществен избор от родителите / законните настойници лекар на детето (ОПЛ/педиатър). При липса на избран лекар до 24 часа след изписването, първият преглед се извършва до 24 часа след избора.

Препоръка 4: Анализ на постигнатите резултати от изпълнението на Наредба №8 и внедряване на научените уроци в концепцията на Наредба №9.

Препоръка 5: Залагане на разработване на координационен механизъм между здравният и социален сектор с ясно дефинирани роли и отговорности с цел гарантиране на своевременен обхват на всички новородени деца при регламентиран брой и честота на посещенията в домашна среда и особено сред семействата, живеещи в отдалечени и/или сегрегирани райони с нарушен достъп до здравни и социални услуги.

За настоящата ситуация – достъп до висококачествена интегрирана здравно-социална услуга в подкрепа на полагането на отзивчива и пълноценна грижа в семейна среда за детето в най-ранна възраст. Действащите към момента услуги в подкрепа на ранното детско развитие и семейството – като например центрове за обществена подкрепа, здравно-консултативни центрове, центрове за ранно детско развитие и т.н. са силно фрагментирани. Липсващата единна методика на работа на здравно-консултативните центрове например, предразполага за развиването на практики с различен интензитет, качество и обхват на дейностите. Друг пример за фрагментираният характер на услугите в подкрепа на семействата и децата е това, че в по-голямата си част дейностите се извършват в самите центрове, а не в естествената, домашна среда за детето. От друга страна, предоставяната подкрепа под формата на информиране и консултиране на семействата  много често е недостатъчна и не обхваща ключовите компоненти за детското развитие, като например важността на кърменето, захранването и храненето на детето, ролята на родителя / полагащият грижи за детето в насърчаване на възможностите за ранно учене на детето в семейна среда (учене чрез игра, четене) още преди детето да е станало част от формалната образователна система.

 В България от няколко години по пилотни проекти на граждански организации се изпълняват универсален и специализиран модел на патронажна грижа – и двата модела са с доказана ефективност и положително влияние върху здравните резултати на детето. Услугите включват директна работа със семействата – социални и здравни работници чрез регулярни посещения подпомагат формирането на родителските умения за полагане на отзивчива грижа за детето.За постигнаето добри здравни резултати,  обаче, редовното  посещение у дома на детето, дирекната работа със семейството, както и  интегрираността на услугата със здравно-социални елементи на консултиране, информиране и практическа подкрепа са основополагащи фактори.

В тази връзка, постигането на очакваните резултати чрез предложените промени в Наредба №9 изискват допълнително консултиране и обсъждане както по отношение на броят, честотата, така и по отношение на съдържанието на самите посещения. Не на последно място по важност е и човешкият ресурс, който ще бъде ангажиран в изпълнението на Наредба №9. С оглед постигане на заложените резултати и синхрон с останалите ключови политики. Например, храненето на детето са от изключително важно значение и с пряко влияние върху развитието и здравните показатели на детето. В първите три години се изгражда 80% от капацитета на мозъка, като 75% от всяко хранене е „храна“ за него. Последствията за недохранените деца не могат да бъдат компенсирани в последващи етапи на развитието. Децата, които са недохранени през този период не се развиват адекватно, нито физически, нито психически. За съжаление в България няма актуални, национални представителни изследвания относно храненето на бременната жена, кърменето, захранването  и храненето на малките деца, които да представят достоверна картина на практиките на кърмене и захранване. По данни на НЦОЗА честотата на кърмене през неонаталния период при изследваните кърмачета и деца до 5-годишна възраст е висока (92.6%). Кърменето обаче е с малка продължителност (средно 3 месеца), като изключителното кърмене е с много ниска честота – 4.2% при децата на възраст до 1 месец, 1.3% при кърмачетата на 4-5 месеца[6]. Макар и в последните години да се наблюдава увеличаване на относителния дял на изключително кърмените деца, както и на продължителността на изключителното кърмене, данните от последно проведеното национално представително проучване показват, ниска честота на изключителното кърмене – само 13% от бебета на 4 месеца са изключително кърмени, което е значително по-малко в сравнение с други Европейски страни и не отговаря на препоръките на СЗО. Причините за отказа на майките да кърмят са свързани с медицински предписания, липса на подкрепа в обкръжението, неправилно тълкуване на сигналите на кърмачето (разбирани като отказ от кърма), липса на подкрепа за кърмене от медицинските специалисти непосредствено след раждането (акушерки) и в първите шест месеца (педиатри). Данните на НЦОЗА показват късно начало на кърменето (едва 1 от 10 новородени е с начало на кърменето през първия час след раждането, повечето от децата са с начало на кърменето от първия до шестия час след раждането (33,7%). Всяко пето новородено е поставено на гърдата на майката 24 часа след раждането. От друга страна високата честота на кърмене на новородените е свързана с добро познание и информираност на майката относно предимствата на кърменето както за бебето, така и за нейното здраве[7]. Тези констатации недвусмислено показват, че е необходима подкрепа на майките с оглед повишаване на техните познания за ползите от кърменето и мотивацията им за изключително кърмене на новороденото.

Препоръка 6: Предвиждане на регулярни, а не еднократни посещения на новороденото в семейна среда с оглед предоставяне на продължаваща подкрепа на семейството, изграждане на доверителна връзка между специалистите и семейството.

Препоръка 7: Включване на информация относно важността на изключителното кърмене и подпомагане на майката с практически съвети и демонстрация по време на посещенията в семейна среда.

Препоръка 8: Провеждане на посещенията съгласно предварително изготвен протокол от страна на специалисти в областта на кърменето и захранването и педиатрите с оглед гарантиране на съответствие с одобрените от МЗ „Препоръки за здравословно хранене на кърмачетата“.

Препоръка 9: Гарантиране на наличие на мултидисциплинарен екип, а не само на здравни специалисти при извършване на посещенията в семейна среда.

Препоръка 10: Изграждане на капацитет на професионалистите, които ще бъдат ангажирани в посещенията с цел съответствие на предоставяната по време на посещенията информация със съвременните теории, политики и практики за детското развитие.

Препоръка 11: Повишаване на разбирането сред професионалистите, ангажирани в посещенията по темите, свързани със социлните неравенства и детерминанти в областта на здравето.

Препоръка 12: Развиване и прилагане на междусекторни мерки за здравна, социална и икономическа подкрепа на семейството при констатиране на рискове (здравни, социални, икономически и други), които намаляват възможността за полагане на пълноценна грижа за новороденото в семейна среда.


[1] Интернет страница на неформална застъпническа мрежа от граждански организации „С грижа от 0 до 3“:
https://we-care.bg/about-us/

[2] Проект за изменение и допълнение на Наредба №9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6185

[3] https://nurturing-care.org/

[4] Изследване „Цената на безразличието“, сдружение „ЛАРГО“, 2021г.

[5] Данни от проучване на сдружение „Жажда за живот“, поискани от НЗОК на основание чл.28, чл. 34 и чл.35 от ЗДОИ.

[6] НЦОЗА, Хранене и хранителен статус на деца от 0 до 5 годишна възраст в България, 2007г.

[7] НЦОЗА, Факторите на риска за здравето сред населението в Р. България – 2014 г.

Снимка: Интернет

Категория:

Translate »