Хронично болните хора са най-голямата жертва на епидемията от COVID. Този извод направи на брифинг директорът на Националния център по обществено здраве и анализи доц. д-р Христо Хинков, който представи анализа на здравното обслужване на населението в условията на пандемия, възложен от служебния министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров. Той обхваща периода март 2020 г.- 31 май 2021 г.

Смъртност

Според анализа в този период са починали 166 050 души. 78% от тях са между 60 и 89 години, това е и рисковата група, информира той. 38 000 са починали по време на първата вълна на епидемията в края на 2020 г., което представлява ръст от 104% в сравнение със същия период година по-рано. Над 60% са починали повече през втората вълна спрямо предходната година. Най-много са умиранията на база 100 000 души население в Перник и Видин. Общият леталитет, тоест относителен дял на починалите от SARS-CoV-2 от общия брой заболели от вируса, показва, че България е на първо място по стойност на този показател – 4.2%, което е почти два пъти повече от средния за ЕС – 2.2%, гласи анализът.

Голямата жертва по думите му са хронично болните. Анализът на НЦОЗА показва голяма спад в профилактичните и диспансерните прегледи. Припомняме, този извод беше посочен и в доклада на дейността на НЗОК за изминалата 2020 г. Голяма част от лицата са изчезнали от системата и най-вероятно са починали, отбеляза доц. Хинков. Броят на диспансеризираните случаи през 2020 г. намалява с около 7700 души, сочат данни на центъра. Сериозен спад има и при профилактичните прегледи при децата. Не се е потвърдила обаче изцяло хипотезата за намаляване достъпа до услугите на общопрактикуващите лекари през целия период на разпространението на COVID-19 в страната, защото през всички месеци с по-ниско разпространение на вируса след първия голям локдаун те са реализирали повече дейности, отколкото през същите месеци в годината преди пандемията, отбеляза той.

Той изтъкна, че по отношение на смъртността от вируса страната ни е на трето място в ЕС и на 21-во по заболяемост. За това по думите му има три хипотези – първата е някакъв уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно, а третото обяснение е, че голяма група от хора не са се регистрирали като заболели и са починали в домовете си. Анализът на НЦОЗА показва още, че през 2020 г., в сравнение с предходната, е нараснала смъртността от болести на органите на кръвообращението, както и от болестите на дихателната система.

България е с лоши показатели и по отношение на т. нар. предотвратима смъртност, която би могла да се ограничи чрез лечение и която е показател за нивото на здравната ни система. Страната ни е на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 години, обясни още директорът на НЦОЗА. Годините в здраве са по-малко от средните за ЕС, тоест нашият народ е болен и това е един от основните фактори за тази ексцесивна смъртност по време на епидемията, поясни доц. Хинков.

Неподготвена система и болна нация 

Системата се оказа неподготвена, властите са се опитвали да реагират, но са следвали събитията, коментира той. Според него кризата се е управлявала по-скоро политически, отколкото медицински. Като грешка той определи и липсата на инфекционист и достатъчно епидемиолози в НОЩ. Особено внимание в анализа доц. Хинков отдели на решението пациенти с COVID да се приемат във всички болници, включително онкологични. Той отбеляза, че обект на друг анализ ще е да се разбере дали е могло да се обособят „чисти“ от COVID лечебни заведения, но изтъкна, че това е може би причината за масовото заразяване и високата смъртност.

България влезе в тази епидемия много болна. Има много хронични заболявания, основно сърдечно-съдови заболявания, които от 15 години са основната причина за смъртност у нас, допълни той, като припомни, че вирусът атакува сериозно именно сърдечно-съдовата системата. Смъртността от COVID дърпа общата смъртност, отбеляза в тази връзка доц. Хинков.

Друг проблем, обособен от доц. Хинков, е фактът, че страната ни е влязла в тази пандемия с нереформирана здравна система, която е трябвало да се оптимизира. Едва в хода на пандемията болниците са започнали да изграждат система за кислородотерапия. Голяма част от инфекциозните отделения са били затворени, каза още той, като допълни, че трябва да има яснота за това колко подобни структури са нужни за страната. Вирусолозите са на изчезване в страната, посочи още той. Има забавяне и в разкриването на леглата за пациенти с COVID. Разкриването на легла следва събитията, не ги предотвратява, допълни той.

До края на 2020 г. не се наблюдава сериозна финансова подкрепа за болничната помощ, е посочено още в анализа. Докладът отчита и 25% спад на хоспитализациите в разглеждания период. Доц. Хинков се спря и на забраната за плановия прием и плановите операции в болниците, като заяви, че не е било ясно какво се случва с пациентите, които са имали нужда от прием.

В обобщение той посочи, че по време на епидемията е липсвала цялостна концепция за справяне с нея, а взиманите решения са били половинчати и избирателни за различните категории работещи. Има недоверие в обществото във властта и начина й да се справя с епидемията й това се отразява сега на ваксинационния процес, каза доц. Хинков.

Източник: zdrave.net

Категория:

Translate »