Стартира вторият етап на Националната информационна и скринингова кампания „Дойде ли ти до гуша? Не чакай, а действай!“
На 14 ноември 2022 г. се проведе четвъртият пациентски уебинар в рамките на кампанията „Дойде ли ти до гуша? Не чакай, а действай!“, който постави темата: „Щитовидна жлеза и сърдечносъдов риск“. Участие в него взеха доц. Александър Шинков, ендокринолог от Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология (УСБАЛЕ) „Акад. Иван Пенчев” ЕАД, д-р Михаела Михайлова, кардиолог към „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести „Проф. д-р Ст. Киркович“, МУ София и Мария Силяновска, председател на Сдружение ВИОМ.
В рамките на събитието се постави ясна връзка между функционалните и структурни промени в щитовидната жлеза и нарушения в сърдечносъдовата система. Доц. Шинков поясни, че и при двете изменения във функцията на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм и хипотиреоидизъм) се наблюдава нарушения в работата на сърцето. При състоянието хипертиреоидизъм се наблюдават следните аномалии: промяна в артериалното налягане (увеличено систолно налягане), учестена сърдечна дейност и промяна в сърдечния мускул. При хипотиреоидизъм съответно се наблюдават: покачване стойностите на диастолното кръвно налягане, забавена сърдечна дейност и отново промяна и вялост в сърдечния мускул, което в дългосрочен план може да доведе до сърдечна недостатъчност.
Д-р Михайлова започна изложението си, като подчерта, че човешкото тяло се намира в баланс и че различните отклонения могат в крайна сметка да доведат до един и същ негативен резултат. Тя систематизира най-честите кардиологични заболявания, до които се стига вследствие на различните дисфункции на щитовидната жлеза, а именно: учестен сърдечен ритъм и поява на анормални сърдечни ритми вследствие на свръхпродукцията на хормона Т3, промяна в артериалното налягане и т.н.
Двамата лектори подчертаха, че ранната и навременна диагностика на функцията на щитовидната жлеза е изключително важно и дори критично от гледна точка на превенция на сърдечносъдовите проблеми и последващи увреждания. Като рискови групи, на които следва своевременно да бъде поставена диагноза с цел минимизиране на последващи увреждания на сърцето и сърдечносъдовата система експертите посочиха възрастните хора (над 65-годишна възраст) и бременните жени.
Няма специфична профилактика, но е важно хората, които са с фамилна обремененост, които имат автоимунно заболяване, диабет, които имат заболяването „гуша“, както и жените пушачи да проследяват периодично състоянието на щитовидната си жлеза и при отклонения да започнат лечение.
Специално внимание беше обърнато на значението на мултидисциплинарния подход при лечение на този тип проблеми и отчетоха необходимостта от комплексни действия за минимизиране на евентуално влошаване на пациентите.
Събитието е част от активностите във втория етап на кампанията „Дойде ли ти до гуша? Не чакай, а действай!“, която се организира от Национална пациентска организация, Сдружението на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза ВИОМ и шведските медицински лаборатории Синево, част от Medicover Group. То може да бъде проследено на страницата на Национална пациентска организация (1) Национална пациентска организация (НПО) | Facebook
В този втори етап, аналогично на първия, се предвиждат и нова серия от информационни и скринингови активности, сред които: пациентски уебинар по темата за рак на щитовидната жлеза, безплатни скринингови прегледи за отклонения на щитовидната жлеза, които ще се провеждат в 4 локации на лаборатории Синево, и информационни инициативи в социалните медии.
Планираните инициативи поставят акцент върху необходимостта от ранна диагностика на заболяванията на щитовидната жлеза, които много често се откриват късно и това води до значително влошаване на качеството на живот на пациентите. С особена сила това важи в настоящата ситуация, в която пандемията от COVID-19 влоши състоянието на част от диагностицираните пациенти, а при някои отключи заболявания на щитовидната жлеза.
Целия запис на уебинара вижте тук:Допълнителна информация
Щитовидната жлеза представлява малък, подобен на пеперуда орган, разположен в предната част на шията, който произвежда т. нар. тиреоидни хормони, които са жизнено важни за обмяната на веществата, растежа и развитието на организма.
Този орган е „главен регулатор“ на метаболизма и играе ключова роля за човешкото здраве. Малки промени в структурата или функцията на щитовидната жлеза могат да доведат до големи поражения на други органи и системи – сърдечносъдова система, гастроинтестинален тракт, полова система, нервнопсихически проблеми и др.
Болестите на щитовидната жлеза засягат всеки десети българин, но повечето хора не знаят това. Ситуацията значително се влоши след пандемията от COVID-19, когато вирусът предизвика значителни проблеми за преболедувалите и дори отключи заболявания на щитовидните жлеза при немалко хора. Според последните популационни проучвания 5% от населението в Европа страда от недиагностициран и нелекуван хипотиреоидизъм. Систематичен преглед и метанализ на 20 селектирани епидемиологични проучвания, публикувани в периода 2008-2018 г., показва, че 4.7% от населението на Европа страда от неразпознат и нелекуван хипотиреоидизъм, като 4.11% от тях се дължат на субклиничен хипотиреоидизъм. Честотата е по-висока сред жените и във възрастовата група ≥ 65 години.
При някои пациенти с COVID-19 се наблюдава свръхчувствителна имунна реакция и възпаление, известно като „цитокинова буря“. Тъй като най-честите причини за проблеми с щитовидната жлеза са резултат от антитела, атакуващи щитовидната жлеза (автоимунно заболяване на щитовидната жлеза), това активиране на имунната система може също да причини възпаление и дисфункция на щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза също може да бъде засегната индиректно в резултат на цялостната тежест на инфекцията.
Международната тиреоидна седмица се отбелязва ежегодно в периода 25-31 май, в над 40 държави по света, където се реализират различни инициативи – от скринингови акции, информационни кампании, обучителни лекции, пресконференции, през публикации в медиите и големи събития. Глобалната инициатива започва да се отбелязва през 2008 г., по инициатива на Международната тиреоидна федерация (Thyroid Federation International). От 2011 г. и България се включва в отбелязването й, а от 2014 г. сдружение ВИОМ, което е член на Международната тиреоидна федерация, организира различни инициативи у нас, в партньорство с Национална пациентска организация, на която е член. За първи път тази година към инициативите се присъединяват и лаборатории Синево. Шведски медицински лаборатории Синево са част от Medicover Group – водещ международен доставчик на здравни и диагностични услуги в повече от 10 страни. Към м. ноември 2022 г., Синево България има национална мрежа от 7 клинични лаборатории и 37 пункта за пробовземане в цялата страна.
