Ефективното изразходване на наличния финансов ресурс и въвеждането на индикатори за отчитането му, инвестиране в профилактиката и ранното диагностициране на заболяванията, кадровата обезпеченост и необходимостта от по-широко пациентско включване са сред ключовите приоритети, гарантиращи подобряване на системата на здравеопазването в България


С приемането на Меморандум за повишаване на стандартите в сектора и апел за създаване на  Стратегия за цялостно развитие на здравеопазването в Република България и пътна карта, включваща мерките и дейностите за изпълнение на стратегическите цели, приключи първия ден от форума „Активно гражданство за ефективно здравеопазване”. Събитието се провежда в рамките на финансирания от Фонд Активни граждани на ЕИП проект „Активни граждани за местни и национални реформи в здравеопазването” и представлява заключително мероприятие в рамките на 10 Национален конгрес на пациентските организации. Тази година Конгресът се проведе чрез серия конференции с акцент върху различни проблеми на българското здравеопазване.

Като част от събитието на 14 май 2022 г. се проведе експертна дискусия с участието на д-р Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисия по здравеопазването, проф. Антония Димова, декан на Факултет по обществено здравеопазване към Медицински университет – Варна, проф. д-р Христо Хинков, Дирекция Психично здраве и превенция на зависимост към НЦОЗА; Аркади Шарков, Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), адв. Мария Петрова, управител на кантора по медицинско право „ЛексМедика“, д-р Пенчо Пенчев, Български червен кръст и др.

По време на дискусията всички участници и гости на събитието се обединиха около становището, че системата на здравеопазването е недофинансирана, но в същото време и ограниченият финансов ресурс се използва неефективно. Те подкрепиха необходимостта от спешната ѝ цялостна дигитализация, във фокуса на която да бъде пациентът с неговите индивидуални нужди, както и задължителното му участие – чрез пациентските организации, във вземането на решения за подобряването на ефективността на българското здравеопазване. Голяма част от участниците видяха мястото на пациентските организации в работата по изграждане на здравна култура в населението.

„Имаме необходимост нашите пациенти да бъдат по-често включвани във вземането на решения, тъй като те най-добре познават пътя, по който минават. Да, те имат лесен достъп до здравеопазване. Въпросът е, че решенията, които им се предлагат, са на парче, а когато трябва да се съберат тези парчета, те стигат до болница“, отбеляза председателят на Национална пациентска организация – д-р Иван Вецев.

Зам.-председателят на Комисия по здравеопазването в 47-то Народно събрание д-р Александър Симидчиев, който е и член на Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, потвърди, че наистина има нужда от много повече пряко участие във вземането на решения на хората, които са засегнати от политиките. Той беше категоричен, че здравеопазването не е национален приоритет, затова, макар за двадесет години средствата да са се увеличили в пъти, делът им остава около 7% от брутния вътрешен продукт на страната. „В държавите, с които искаме да се сравняваме, средствата за здравеопазване са около 19% от БВП, при нас е 7%“, отбеляза д-р Симидчиев. И попита: „Какъв е смисълът да се дадат много пари за лечение на заболяване, което е хванато малко преди смъртта? Ние имаме нужда да инвестираме в превенция и профилактика на много по-ранен етап. В същото време Касата инвестира ниско едноцифрено число в превенция и профилактика, а в късните етапи на лечение – двуцифрено число“.

Доскорошният дългогодишен директор на Националния център по обществено здраве и анализи проф. Христо Хинков цитира изследване за факторите, които влияят върху здравната популация на населението, което постоянно се актуализира в различни страни, но общото е, че делът на влиянието на здравните системи се запазва около 10% спрямо дела на всички фактори. Според изследването най-голямо влияние – около 40%, има личното поведение. Влиянието на икономическите фактори е около 30-35%, останалият дял си поделят околната среда и наследствени фактори. „Ние нямаме отношение към собственото си здраве и очакваме държавата или поредния министър, или политическата сила да реши този проблем. Това някой трябва да го възпитава и трябва да се започне от първите 7 години. Това е изключително важно и това е работата на една пациентска организация, защото очевидно на държавно ниво това не може да се случи“, смята проф. Хинков.

Специалистът по медицинско право и основател на кантора по медицинско право „ЛексМедика“ – адвокат Мария Петрова, отбеляза, че „ние имаме програми, но нямаме дългосрочни стратегии“. „За мен доброто здраве минава през 5 компонента – институционални, организационни, нормативни, финансови и обществени. И всички те са обвързани помежду си. Решението е активните граждани час по-скоро да желаят електронно здравеопазване и прозрачност на системата. На мен ми направиха впечатление данните за предотвратимата смъртност. Това е нещо изключително плашещо, защото това означава, че при други реакции и намеси от страна на държавата тези хора можеха да бъдат живи“, обобщи адв. Мария Петрова.

Според Аркади Шарков – икономист, ако хората получават накрая сметка за лечението си и в нея е отбелязано колко е платила за конкретното му лечение държавата през солидарната осигурителна система и колко самият пациент, именно тогава те ще се научат да ценят здравето си повече, защото ще видят, че нищо не е безплатно, просто не го плащат те. И за него проблем е липсата на стратегии, защото политиците искат да видят резултати в краткосрочен план, а не след 10-15 години, което е невъзможно.

Анета Драганова от Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания призна, че е добре пациентите да бъдат поставени в центъра на здравната система, но и да са научени самите те да ценят здравето си. „Когато е болен, пациентът оценява, че държавата е длъжна, трябва да плати всичко, за да се върне той при семейството си. Това мислене трябва да се промени и може би тук е нашата роля на пациентските организации, че дори пациентите, които са диагностицирани, не се проследяват правилно“, отбеляза Драганова.

Според д-р Иван Вецев проблемът е в липсата на едно много важно звено в здравната система – медицинската медиация, чиято роля е именно да разяснява на пациентите какво поведение трябва да имат и защо е наложително да спазват лекарските препоръки. Той смята, че това е роля, която пациентските организации могат да поемат.

Д-р Пенчо Пенчев от Българския червен кръст заяви, че според него здравната стратегия трябва да бъде написана от пациентските организации, а не от политиците, защото: „Политиците се сменят, но проблемите остават и пациентските организации са тези, които трябва да упражняват натиск върху политиците нещата да се случват“.

В рамките на втората част на събитието се проведе сесия, в която чрез видео обръщение се включи бившият генерален секретар на Европейския пациентски форум – г-жа Никола Бедлингтън. Тя представи добри практики от Европа за активни граждански общества в здравеопазването и обърна специално внимание, че пациентските организации следва да имат пълен консенсус помежду си за това, което искат от политиците и за начините как да бъде постигнато. „Ако има разногласия, това дава отлична възможност на политиците да не предприемат никакви действия, така че единодушието и единодействието са от ключово значение за успеха“, подчерта Бедлингтън.

По време на заключителната част от сесията, където се проведе и дискусията по приемане на Меморандума за повишаване на стандартите в сектора, се оформиха изключително интересни предложения. Сред акцентите беше и поставянето на приоритет върху диагностиката, лечението и рехабилитацията на пациентите с редки болести и активно включване на България във всички 24 референтни мрежи в ЕС по редки болести. Решението се взе, след като бяха изнесени стряскащи данни за отношението на държавата към пациентите с редки болест. Според тях, в световен мащаб около 5% от населението страда от редки болести, което означава, че у нас има около 350 000 пациенти, страдащи от тях. От около 7000 са редки заболявания, докато в България са признати само около 2% и за системата останалите пациенти не съществуват. В Европа в последните години са утвърдени 58 терапии за редки болести, а за българските пациенти са достъпни само 8. В ЕС има 24 референтни мрежи, създадени за редките заболявания. България участва само в 5 от тях и има само 4 пациентски застъпници.


Запознайте се с Меморандума от тук.


Запознайте се с презентациите, представени по време на форума:


Translate »