
„Хепасист“ и Националната пациентска организация насърчават държавата да предприеме скоростно действия за осигуряването на скрининг и лечение на вирусните хепатити в засегнатите общности
Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити в Република България (2021 - 2025 г.) е факт след близо 8-годишни усилия на гражданските пациентски организации и заинтересованите страни. Документът, приет от правителството на 31 март 2021 г., предвижда до 2025 година да се намали заболеваемостта от вирусни хепатити в страната с близо 50 на сто, а смъртността от хепатит да намалее с 30%. Сред приоритетите на здравните власти е да се достигне до 95% обхват с ваксини срещу хепатит В при децата.
„Все още сме сред държавите, които изостават в контрола на вирусните хепатити, сравнено със останалите членки на ЕС. Дочакахме да имаме план за елиминиране на хепатита до 2030 г. Убеден съм, че най-сериозният проблем – скринингът и лечението, включително и на неосигурените граждани, трябва да бъде решен бързо, за да се намалят последиците от хепатита върху общественото здраве. Очаквам държавата най-скоро да обезпечи финансово мерките, заложени в стратегическия документ, както и скоростно да предприеме действия по реализирането на ключовите приоритети в него“, коментира председателят на пациентската организация „Хепасист“ и изпълнителен директор на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.
Личните лекари да насочват пациенти между 40 и 60 години, които имат здравни вноски, е една от мерките, разписани в Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити в Република България (2021 - 2025 г.). Българите, които нямат здравни вноски, да могат да бъдат изследвани с бързи тестове от мобилни екипи, включително от граждански организации, се посочва още в документа. Планира се промяна на законодателството, за да се гарантира достъпът до безплатни изследвания за всички, без значение от осигурителния статус.
До 2026 г. обхватът с ваксиниране срещу хепатит Б в детска възраст да достигне и да се задържи над 95%, да се разпишат механизми за необхванатите от ваксинация деца, както и да се повиши информираността на родителите за вирусните хепатити планира още здравното ведомство. Да се инициира промяна на нормативната уредба за осигуряване на достъп на младите хора до здравно образование, включително и разписване в учебните програми на съдържание, свързано с хроничните хепатити и сексуалното здраве предлага още държавата в стратегическия документ.
Употребяващите наркотици, които са сред най-рисковите от инфектиране с хепатит общности, както и мъжете, които правят секс с мъже, да получават консултиране за хепатит и поне веднъж годишно да имат достъп до безплатни изследвания чрез мобилни кабинети е заложено в националната програма. Сходни са мерките за групата на предлагащите социални услуги. За достигане на тези групи държавата ще разчита на гражданските организации, които имат опит в работата с рисковите общности. На пациентите с положителни резултати да се предлага емоционално подкрепа, социално информиране и консултиране, планира още здравното министерство. Администрацията на затворите да осигурява възможност на лицата, лишени от свобода, които са диагностицирани с хепатит, да получават и продължават лечението си в затвора. Допълнителната диагностика да се извършва по установени стандарти от специалисти по гастроентерология за лицата от местата за лишаване от свобода е записано още в националната програма.
По данни на пациентските организации хепатит B засяга близо 200 000, а от хепатит С са засегнати над 80 000 българи. До момента едва 10% от инфектираните с хепатит С в България са диагностицирани, а всяка година само 1 от 10 пациентите се лекува, показва статистиката. По света вирусните хепатити са водеща причина за развитие на рак на черния дроб. У нас сериозен проблем остава липсата на скрининг за пациентите, което води до закъснение в лечението, в следствие на което четирима българи всеки ден умират от усложнения в следствие на късното диагностициране и нелекуване на вирусните хепатити.