Значителен ръст на средствата в извънболничната помощ заляга в официално подписания днес Анекс към Националния рамков договор. Подписи под него в присъствието на министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова сложиха ръководствата на БЛС и НЗОК.

Ръстът в първичната и специализираната извънболнична медицинска помощ е 30%, като по думите на председателя на Надзорния съвет на Касата доц. Васил Пандов чрез него ще се „обърне пирамидата“ в системата с превес на доболничната помощ. Анексът предвижда и 25% ръст на средствата на болничната помощ.

С подписването на анекса смятаме, че промяната на здравната система е в ход“, заяви министър Сербезова. Тя посочи, че в системата ще се влеят допълнително 604 млн. лв. в полза на пациентите и на медицинските специалисти. “Постигнатите приоритети са в областта на профилактиката и превенцията, електронно здравеопазване, детското и майчиното здравеопазване, повишаване на заплатите на медицинските специалисти и балансиране на неравенствата в доходите, ефективност, прозрачност и контрол на медицинската дейност,” допълни министър Сербезова.

Тя подчерта, че ранната диагностика е предпоставка и за ранното откриване и превенция на животозастрашаващи заболявания. Увеличава се броят и видът на изследванията в полза на пациента със 77%, разширяват се дейностите, включени в профилактичните прегледи, посочи здравният министър.

Новост чрез анекса е въвеждането на нова клинична пътека за физикална терапия и специализирани грижи след лечение на коронавирусната инфекция.

Също така с 38% средно се увеличават доходите на общопрактикуващи лекари и специалисти в извънболничната помощ, което по думите на проф. Сербезова, е предпоставка за привличане на млади специалисти. От думите й стана ясно и до 1 август се очаква поетапно всички пациенти да имат електронни досиета.

Зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов посочи от своя страна, че за първи път извънболничната помощ е изведена като приоритет и е договорен толкова съществен ръст на цените със средно 30%. Той разясни, че са увеличени цените на профилактични прегледи, за диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти, както и цените за капитационни плащания на семейните лекари. Диспансерният преглед за пациент с едно заболяване вече се заплаща 18 лв., с две – 20 лв., а с повече – 24 лв.

Въвежда се и диференцираното заплащане на профилактичните прегледи на здравноосигурени лица над 18 годишна възраст отново с цел по-голям обхват, като най-висока ще е цената на прегледа (26 лв.) при извършена профилактика на над 60% от включените в листата на ОПЛ пациенти. Ако той прегледа между 46% до 60% от пациентите, цената на прегледа е с лев по-малко, а при прегледани до 46% – 20 лв. Първичният преглед в СИМП се увеличава на 34 лв. при 24 лв. в момента. Увеличени са и цените на хистологични и цитологични изследвания.

Председателят на Надзорния съвет на Касата доц. Васил Пандов коментира, че сред приоритетите на анекса е преодоляването на диспропорциите в системата и „пирамидата“ в нея да се обърне с превес към извънболничната помощ. Друг акцент е майчиното и детско здравеопазване, които също намира място в извънболничната помощ.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев отбеляза, че преговорите по анекса са били много тежки. Той посочи, че това е 13-ият договор по НРД, който подписва за две години, и първият, за който не му се иска оставката.

Според председателя на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев анексът е плод на истински преговорен процес и отговаря на нуждите на системата. Той посочи, че в края на годината ще започнат преговори за новия НРД, по който ще се работи в следващите години и в него, по думите му, ще се могат да се заложат сериозни промени.

С целия анекс към НРД може да се запознаете ТУК.

Източник: www.medicalnews.bg

Translate »