По актуални и важни теми в здравеопазването обикновено думата даваме на известни, опитни и изявени лекари. По-рядко се допитваме до младите медици и студенти, на които разчитаме за едно по-добро бъдеще за здравеопазването в България. Защо поеха по нелекия път на лекарската професия, каква перспектива виждат у нас и как изглежда здравната ни система през техните очи, разказват самите те в нашата рубрика „Млад лекар“. Днес думата e на д-р Красимир Янев. Той е специализант в Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“

– Д-р Янев, защо избрахте да станете лекар?

– Родителите ми са медици. Сякаш бях закърмен с медицината. От ранна детска възраст започнах да посещавам болници и клиники. В резултат на това в ума ми веднага се пробуди интерес, който се задържа във времето. Не съм имал никакви колебания по какъв път да поема в професионален план.

– Към коя специалност се насочихте? Защо?

– По време на следването си стажувах в много различни клиники, като не малка част от тях събудиха интерес у мен, също така работих като болногледач в Спешното отделение на Александровска болница, където за пръв път се сблъсках с много различни заболявания и проблеми. Работата ми в спешното допринесе много за развитието на общата ми медицинска култура. При завършването си обаче, се насочих към дерматологията, защото терапевтичните резултати в тази област са видими веднага и с просто око. Кожата е най-големият орган в човешкото тяло. Всичко, което се случва, се вижда наяве както от лекаря така и от пациента. Дерматологията включва много модули – клинични, хирургични, естетични. Има много голямо поле за изява. Тук бих се възползвал и от момента да напомня, че кожните новообразувания представляват сериозен проблем. Първо, защото трудно се забелязват, на второ място – това може да доведе до по-късна диагностика, което усложнява премахването им. Затова искам да напомня на хората, че е хубаво на всеки шест месеца да си обръщат внимание и да проведат контролен преглед при дерматолог. Превенцията е най-доброто лечение. Голям процент от злокачествените кожни новообразувания, открити и премахнати на време, не крият никакви дългосрочни рискове.

– Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

– Не бих казал, че имам оплаквания от образованието си. Един студент има възможността да опита от всичко в своето обучение, стига да има желание и интерес. Мога да кажа, че нищо не е дадено наготово, но и никой никога не ни е ограничавал. Всеки преподавател ни е обръщал внимание, когато сме проявявали интерес.

– А от сблъсъка си със здравната система?

– В здравната система има много проблеми. Трябва да се полагат повече усилия, както за подобряване на работата с пациента, така и в самата структура – от начало до край.

– Кои са плюсовете на здравната ни система?

– Най-големият плюс е, че пациентът има достъп до специалист почти веднага, докато в Западна Европа това отнема месеци.

– А минусите?

– Те са много, като един от най-големите е липсата на добро остойностяване на клиничните пътеки и включването на човешкия фактор в тях – лекарския и сестрински труд. Според мен това е първото нещо, с което здравната ни система трябва да се пребори. След това са важни и Диагностично свързаните групи. Когато, например дойде един пациент с кожно заболяване, но има придружаващо ендокринологично или съдово, е хубаво, той да може да се консултира по време на престоя си в болница с необходимите специалисти. Всичко това изисква човешки и времеви ресурс и трябва да бъде предвидено и обезпечено.

– Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

– Да, защото има достъп до специалиста, който му е необходим, без да чака с месеци.

– Това ли е единствения критерий?

– Както казах проблемите в здравеопазването са много, но това е един немалък плюс. Оттам нататък всичко зависи от подхода на конкретния лекар, от това дали ще насочи пациента и към други специалисти, ако е необходимо и от много други обстоятелства. Поне от гледна точка на медиците – пациентът винаги е в центъра на вниманието, вече от административно ниво, не съм човекът, който може да коментира.

– Бихте ли останали да работите в България? Защо?

– Да. Аз съм на мнение, че българските лекари трябва да се развиват в България, въпреки че е по-трудно. Заплащането в чужбина е в пъти по-високо, което дава и по-голям шанс за професионално развитие, но с много усилия не е невъзможно да се осъществи и в България.

– Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

– Да, и пак казвам – това е въпрос на личен избор и интерес. С много труд и усилия, вярвам, че човек може да постигне целите си.

– Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

– Почти няма колега, който да работи на едно място, за да може да си осигури достатъчен доход. Винаги работим на повече от едно място, за да си осигурим средства за един нормален стандарт на живот. Но всички тези проблеми пак са свързани с необходимостта от цялостно преустройство на здравеопазването ни.

– А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

– Наличието на медицински сестри е сериозен проблем. Много лекари напускат страната, но много повече са сестрите, които избират да работят в чужбина. Причината отново е ниското заплащане у нас. В Западна Европа условията са много по-добри от гледна точка на финансиране. Затова проблемът с недостатъчния брой медицински сестри е навсякъде. Колкото до останалото, лично аз не мога да се оплача от условията, в които работя. Имаме подкрепата на ръководството на „Александровска“, проф. Митева винаги ни е помагала, за каквото е необходимо. Не се чувства някаква особена липса. Разбира се в технологично отношение нещата са динамични и винаги има какво да се желае, но не мога да кажа, че сме силно ощетени в някакъв аспект. Дори бих искал да отбележа, че съм силно удовлетворен от факта, че от половин година с още двама колеги, под менторството на проф. Митева, рестартирахме оперативната дейност в Клиниката по дерматология. Вече над 70 случая са минали през нас. Опитваме се да сме полезни колкото може повече, да обръщаме внимание на всичко – не само на конкретното заболяване, за което хората са ни потърсили, но и да ги информираме за други проблеми, които не е добре да неглижират.

– Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

– Не ме плаши. Когато човек е болен, той не е емоционално стабилен, намира се в състояние на притеснение и шок. Това е нещо нормално и разбираемо. Всички сме хора.

– Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците, са добри? Защо?

– Както казах, има много неща в системата, които трябва да се подобрят. Но ще дам пример с навлизането на е-здравеопазване. Принципно електронизацията е нещо добро, на Запад така се работи. Като минус обаче бих казал, че липсва обучение. Липсват представители на софтуерните програми, които да обучат персонала. Всичко трябва да се учи на крак. А в първите месеци, когато все още свикваме с промяната, това забавя работата.

– Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

– На първо място остойностяване на клиничните пътеки и на човешкия труд. Това е важно, за да има правилно разпределение на средствата и оттам нататък да започне модернизиране на болниците и устойчиво развитие.

– А на етичните стойности в гилдията?

– Мисля, че гилдията ни спазва всички етични принципи. Винаги има изключения от правилото и често тези изключения се извеждат на преден план, което само и единствено вреди, както на лекарите, така и на пациентите.

– С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

– Има много обещания, които реално не се изпълняват и това не е само в сферата на здравеопазването, а във всички останали сфери на развитие.

– Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според Вас? Какво бихте им казали?

– Бъдещето зависи от хората. Ние си избираме управниците и ние ги сваляме от власт. Когато цялата нация изисква нещо, би следвало управниците да се вслушват повече във волята на народа, а не да я пренебрегват. 

Източник: www.clinica.bg

Translate »