Сдружение „Национална пациентска организация“ (НПО) е най-голямото пациентско обединение в България, обединяващо над 80 организации, защитаващи правата на пациенти, страдащи от различни социалнозначими и редки заболявания. 

Вече повече от 10 години работим за подобряване достъпа до качествено здравеопазване и подпомагане на пациентите, чрез реализирането на различни програми за ранен достъп, обучения, семинари, скринингови акции и много др., както и за повишаване на обществената чувствителност по въпросите на правата на пациентите, застъпвайки се за техните проблеми. 

С настоящото съвместно писмо се обръщаме към Вас във връзка с публикувания за обществена консултация проект на Национална Здравна Стратегия 2021–2030 (НЗС). 

Приветстваме тази инициатива на Министерството на здравеопазването и с оглед на създалата се епидемична обстановкасчитаме, че е от изключително важност България не само да приеме нова национална здравна стратегия за следващите 10 години, на базата на наличните до настоящия момент международни, европейски и национални стратегически документи в областта на здравеопазването, но сме убедени, че е от ключово значение да се включат най-съвременните прогресивни, всеобхватни и прагматични политики и мерки, основаващи се както на опита, практиката и препоръките на медицинските и здравни специалисти, така и на неоспоримата роля на бързоразвиващата се наука, технологиите и иновациите.  

Напълно осъзнаваме питанията на българските граждани относно прагматичността при създаването на стратегии и политики. Именно затова, призивът ни е, чрез НЗС 2021-2030 да бъде показано на обществото ни, че  при формулирането на стратегии и политики се акцентира именно на това  поставят се реалистични цели и се постигат реални резултати, които да отговарят на техните нужди за по-добър живот и здравеопазване. 

Национална пациентска организация  се обедини около тема с високо значение в обществения живот  действителното подобряване на начина на живот на населението и как на практика да бъдат постигнати реални резултати в полза на индивидуалното и общественото здраве. В тази връзка, настоящото съвместно становище е фокусирано върху тази обща тема, залегнала в Приоритет 1 на Проекта за НЗС 2021-2030: 1.1 ПРОМОЦИЯ НА ЗДРАВЕТО И ПРОФИЛАКТИКА НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА и 1.2  НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ (ЧРЕЗ ОГРАНИЧАВАНЕ НА РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ – ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ, АЛКОХОЛ, НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА, НЕЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ И ДР.) 

Рисковите фактори по т. 1.2 от Проекта на НЗС 2021-2030 са тясно свързани със социалните поведения (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с наркотици, нездравословно хранене, недостатъчна физическа активност) и/ или с влиянието на факторите от околната среда (замърсяване на въздуха, радиация, ултравиолетови лъчи и др.)  причина за развитие на редица заболявания. Бидейки обективни, вярваме, че не би било реалистично да разчитаме, че тези социални поведения, носещи тези рискови фактори, могат да бъдат напълно предотвратени или преустановени – нито в краткосрочен план и едва ли напълно с течение на времето.  

По-реалистично и прагматично би било да отчетем, че рисковите фактори могат да бъдат изменени, така че да се редуцира рискът, който те носят за човешкия организъм и за общественото здраве.  

Превенцията на рисковите фактори и профилактиката са и следва да останат приоритетна политика в НЗС 2021-2030, но както поради широкото разпространени на тези рискови фактори сред населението, така и поради възможността те да бъдат значително редуцирани, ако не напълно премахнати, смятаме, че НЗС 2021-2030 би могла да бъде допълнена с концепцията за намаляване на вредата от тях. 

Подкрепяме напълно заложените приоритети за превенция и профилактика, но сме на мнение, че е нужна конкретика по стъпките, чрез които ще се реализират тези здравни политики. 

Доболничният сектор се явява ключово звено в осъществяването им, но същевременно е изключително дефицитен, спрямо кадрови ресурс, финансиране и ефективна организация. Административната тежест върху лекарите, от своя страна, ощетява пациента откъм време за пълноценна консултация, комуникация лекар-пациент и информираност за достъпа до програми, скрининг и терапевтични възможности. 

Именно затова, НПО апелира за дигитализация във фиксирани и максимално кратки сроковеза да се оптимизират процесите в здравеопазването в полза на пациент, лекар и администрация. 

От една страна, това ще подобри значително качеството на предоставяната здравна услуга, облекчавайки медицинския персонал, а от друга ще подобри съществено кумулирането на данни от статистическо значение, подпомагайки институциите в лицето на Националния статистически институт и Националния център по обществено здраве и анализи. По този начин, разработването на програми за обществено здраве от държавата и от работещите по проблема организации от неправителствения сектор ще бъде силно подпомогнато и подкрепено от актуални и представителни данни. 

Предвид заложените приоритети в НЗС 2021-2030, а именно – превенция и профилактика чрез информиране на пациентите и повишаване чувствителността по социално-значимите заболявания, НПО счита, че организациите от неправителствения сектор могат да бъдат изключително полезни и кооперативни с опита си, като бъдат включени в държавната политика и подкрепени по устойчив финансов механизъм. 

От изключително важно значение са засегнатите проблеми в НЗС 2021-2030 за рисковите фактори и причините за смъртност сред българското население. 

Смятаме обаче, че липсва конкретика по мерките за постигане на заложените цели, свързани с описаните проблеми и ясна рамка за борба с онкологичните заболявания, редки заболявания и сърдечносъдовите заболявания, респективно инциденти, които са именно първи причини за висока смъртност. В подкрепа на това твърдение са и статистическите данни за последните години за смъртността и причините, заемащи водещите позиции. 

Крайно належащо е създаването на Национален антираков план и утвърждаване на здравни политики по борба с водещите причини за смъртност, профилактирайки ясно дефинираните рискови фактори и поведение.  

Дори като държавачленка на Европейския съюз, България остава страна с изключително обезпокояващи данни за смъртността от онкологични заболявания и инвалидизацията вследствие на късната диагностика и лечение. 

Липсата на скринингови програми продължава да дава своето отражение върху икономиката, но и персистира като тежък социално-значим проблем. 

За съжаление, данните показват завишаващ се процент на инвалидност сред работоспособните, вследствие на усложнения от хронични и социално-значими заболявания, както и  нерегламентирано високо доплащане от страна на пациента. Особено по отношение на смъртност, причинена от онкологични заболявания и болести на кръвоносната система, отражението върху здравните детерминанти и икономиката тепърва ще се проявява в следващите пет години. 

Именно затова, НПО заявява позицията си относно  належащата  нужда от законодателна, структурна и организационна промяна в системата, на стъпаловиден принцип, за да се регулира качеството на предоставяната медицинска услуга и да бъдат мониторирани и подлагани на реален отчет програмите по скрининг, превенция и профилактика. 

Дори в условията на коронавирусната пандемия, хронично болният пациент не бива да остава без проследяване, грижа и навременно лечение, тъй като световните данни и опит показват отчетливо нарастване на усложнения, инвалидизация и ненавременно лечение, поради отложени планови лечебно-диагностични мероприятия и скрининг. 

Основна причина за това се оказа неподготвената система откъм кадрови и финансов ресурс по специалности и звена със стратегическо значение по отношение на националната сигурност и здраве, като инфекциозните структури, лекари- инфекционисти, епидемиолози и специалисти по здравни грижи. 

Не на последно място, остава и проблемът с липсата на цялостна здравна политика и концепция за подобряване психичното здраве на българина. 

Крайно необходимо е разработване на програма за ранен достъп, мотивиране на специалистите и обезпечаване на кадрови ресурс в звената за психиатричната помощ и лечение на зависимости. Въпреки огромното значение на проблема в социален и икономически аспект, статистика и представителни данни за онагледяването му липсват. 

Тенденцията за влошаване на психичното здраве, „айсбергов феномен“ на заболяванията от този спектър и стигмата сред обществото, допълнени от несъответствие между възможности на системата и нужди на пациента, поради тежко недофинансиране и кадрови дефицит, очертават неблагоприятна и притеснителна прогноза в близките години. 

Надяваме се, че настоящото становище и изразени позиции ще бъдат взети под внимание и сме уверени, че с общи усилия ще допринесем за подобряване качеството на здравеопазване в България и популяризирането на добрите примери, въпреки трудностите и безпрецедентните условия на работа в тези кризисни времена.

Категория:

Translate »