Становище на Национална пациентска организация във връзка с предложен законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 47-154-01-2, внесен от Елена Цонева Гунчева и група народни представители на 10.12.2021 г.

Пълен текст на становището:

Националната пациентска организация благодари за възможността да представи гледната точка на пациентите и категорично подкрепя подхода на работа за допитване към основните групи заинтересовани страни, а именно – пациентите и всички български граждани.

Считаме, че предложените промени не са издържани от медицинска гледна точка и не са в полза на пациентите, а по-скоро са политически ход, предвид сегрегацията на населението по въпроса за ваксинация срещу COVID-19. Още повече, мотивите към предложените промени са от общ характер, не покриват всички точки от законопроекта по съответните членове, респективно точки и алинеи от Закона за здравето, не са подкрепени нито от научни данни, нито от европейските или световни препоръки за борба с пандемията от COVID-19.

Когато здравето и безопасността на нацията бъдат застрашени, то мерките, които следва да бъдат взети, са в полза на обществения интерес, а не на индивидуалното право.

Изложените аргументи за липса на методичност и последователност в действията по време на пандемия са частично резонни, и в действителност, утвърждаване и приемане на Национален план за справяне с пандемията от COVID-19 се случи доста по-късно от началото на пандемията, а здравните власти силно подцениха времето, което бе на разположение за подготовка.

Въпреки това, вече е наличен алгоритъмът в обем от 156 страници за действие по време на пандемията от COVID-19 с разписани подробно всички мерки, дейности и медицински показатели, определящи и оправдаващи решенията на здравните власти.

Друг въпрос, който за съжаление продължава да остава на заден план за народните представители, е достъпът до лечение, проследяване и грижа за хронично болните в условията на пандемията от COVID-19. Това е преобладаващата група пациенти в системата на здравеопазване, които останаха без достъп до проследяващите ги лекари, медицински манипулации, изследвания и лекарства, поради затворени или преобразувани като инфекциозни такива клиники, отделения, дори цели лечебни заведения.

Неколкократно създалата се кризисна ситуация на изнемогващ медицински персонал, в голяма степен дори неподготвен и извършващ несвойствени за рутинните си задължения дейности, недостатъчната доболнична помощ, липсата на категорични и ясни мерки по отношение на ваксинацията, допринесоха в голяма степен за компрометиране лечението на хронично болните пациенти и влошаване на здравните показатели. Оказва се, че най-голям процент колебаещи се и неинформирани остават именно тази група пациенти, а същевременно ваксинацията за тях в световната и европейска практика е най-приоритетна и с най-големи ползи в абсолютно всеки аспект- медицински, социален, икономически.

Не на последно място следва да бъде отбелязано, че с този законопроект се прави опит индивидуалният интерес да бъде наложен над интересите на общността в посока насърчаване на разпространението на острозаразни заболявания, намаляване възможностите на специализираните здравни органи да реагират своевременно при възникване на спешни ситуации, каквито не само България, но и света се убеди, че възникнаха при овладяване на пандемичната ситуация.

В заключение, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, предложен от група народни представители, не само предлага отмяна и противоречи на делегирани от Закона права на Министъра на здравеопазването по време на пандемия и общественозначими мерки от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, но и поставя в риск както цялата ваксинационна политика на страната, така и здравето на пациентите.

Липсата на единство по въпроса за ваксинация в политическите среди и яхването на вълната от медиите, въпреки огромната научна доказателственост в полза на ваксините, позволи да се политизира проблемът изключително силно и се даде превес на граждански движения, застрашаващи здравето и икономиката на страната.

Управителен съвет на Националната пациентска организация