Националната пациентска организация (НПО) активно работи върху защитата на хората с увреждания и тяхното интегриране в обществото и реализиране на пазара на труда за максимално дълъг период. Добре известен факт е, че проблемът с безработицата при хората с увреждания е голям и правата им продължават да бъдат нарушавани. Българските пациенти са принудени да доплащат над 40% за своето лечение и много от тях са изправени пред финансови затруднения в резултат на тези разходи.

Пациентите с хронични заболявания и хората, които неформално полагат грижи за тях, се сблъскват със сериозни затруднения при упражняване на трудова дейност поради неразбиране или незаинтересованост на работодателите. Като резултат от това, най-често се стига до социалното им изключване поради влошаване на здравето, нарастваща нужда от медицинско обслужване и от там до невъзможност за оставане на пазара на труда. Проблемът с безработицата при хронично болните е огромен и правата им продължават да бъдат нарушавани, заради ограничения от медицинска гледна точка достъп до пазара на труда.

За съжаление в България експертното решение от ТЕЛК съдейства за социализацията на хората с увреждания само в частта, която урежда инвалидна пенсия, технически помощни средства, чужда помощ. Законът не предвижда трудоустрояването и възстановяването на работоспособността да се осъществява чрез индивидуална рехабилитационна програма, определена в експертното заключение на ТЕЛК.

Действията на ТЕЛК следва да са с насоченост към медицинска профилактика, комплексна рехабилитация, преквалификация и връщане на пазара на труда.

България все още е твърде далече от въвеждането на европейския принцип „интеграция и връщане на пазара на труда“: вместо инвалидна пенсия в български условия, усилията на всички заинтересовани страни трябва да бъдат насочени към оформянето на работеща стратегия за хората с увреждания. Доказано е, че започването на работа е първична цел на около 75% от хората с хронични заболявания, но начините, по които те разчитат да постигнат тази си цел, са силно ограничени. Начините, които обичайно се практикуват, са два: постъпване при намалено работно време или преходно работно място.

Целта е по този начин хората с увреждания да се подготвят за влизане на конкурентния пазар на труда. На практика обаче тежко инвалидизираните пациенти по-трудно преминават от преходно работно място към конкурентно, много от тях се задържат на преходната работа. Много често пациенти съобщават, че най-сигурният начин, в българския контекст, човек с хронично заболяване да започне работа е да скрие от работодателя, че има сериозни здравословни проблеми. Тогава той ще работи до момента, в който истината не излезе наяве. След това отново е безработен.

Коментари по проекта за стратегия:

1. Участието на лицата с хронични заболявания на свободния пазар на труда може да допринесе за справянето със социално-икономическите предизвикателства като използва потенциала на тези лица, както и да облекчи бедността и социалното изключване, да насърчи по-голямото участие на пазара на труда, да увеличи предлагането на работна ръка и да намали обществените разходи за обезщетения за инвалидност. Освен това, заетостта има положително въздействие върху благосъстоянието, социалната интеграция и психичното здраве.

2. Политика без достатъчно финансови средства не може да се осъществи. В случай че правителството има воля да разреши тежките проблеми на хората с увреждания, то следва открито да заяви дали и какви средства ще отдели за техните нужди и колко струват отделните дейности. Ако това не бъде направено, обществото ще продължи да изразява неудовлетворение от законопроекта, а служителите на Министерството на труда и социалната политика ще продължат да понасят негативите от това неудовлетворение. Макар те да нямат никаква отговорност за състоянието на хората с увреждания.

3. Една голяма част работещи със здравословни проблеми не са диспансеризирани. Това означава, че те са поставени в условия, при които няма системност и проследяемост на развитието на наличен здравословен проблем. Прегледите са само, когато симптомите станат демонстративни или по неотложни причини. При такава ситуация вратата към развитие на хронично заболяване е отворена и работещият влиза през нея или бавно и неусетно или с предупредителен инцидент, който намалява неговото физическо и трудово дълголетие.

4. Причините за ниското ниво на диспансеризация са комплексни. Дълго време термините „диспансер” и „диспансеризация” бяха натоварени с отрицателен идеологически товар. Във финансов аспект диспансеризацията не е оценена адекватно като заплащане на изпълнителите на медицинска дейност и по тази причина те нямат интерес към тази дейност. Боледуващите много често имат психологическа бариера да се включат в диспансеризацията, поради страх, че работодателите няма да ги приемат позитивно, ще бъдат застрашени от съкращения или ограничени и неравностойно третирани в трудовата среда.

5. Действията на ТЕЛК са насочени основно към определяне на нетрудоспособността и инвалидността. В работата на ТЕЛК липсва насоченост към медицинската профилактика, комплексна рехабилитация, преквалификация и връщане към пазара на труда. Този извод на експертния екип е особено важен и отново потвърждава, че подходът към проблемите на хората с хронични заболявания не е последователен и комплексен и е насочен най-вече към ликвидиране на последиците, а не към навременно предотвратяване на причините.

Категория:

Translate »