Пандемията продължава своя ход, а ние опитите си да го проследим и осветлим. И така в лъкатушенето й стигнахме до малко засягана тема – как се справя с КОВИД една от най-уязвимите в случая групи – тази на ромите. Научиха ли значението на трите „Д“ и спазват ли правилата за дезинфекция, дистанция и дисциплина в най-социалната общност у нас, има ли опасност махалите да се превърнат в развъдник на заразата, разказва здравният медиатор Кина Асенова.
Тя е на 53 години, живее в Ямбол, от 13 години е медиатор, от 20 се занимава с обществена здравна дейност, а от март се бори с овладяването на пандемията в ромската махала в село Крумово. Това е районът, за който отговаря. В селото живеят над 400 жители, по-голямата част от които – над 80% са роми, като нея самата. От март, когато КОВИД дойде, не е мигнала, защото все има нещо за вършене. Или трябва да учи и информира хората как да се справят с пандемията, или да помага с храна и дезинфектанти, или все някой ще я потърси за нещо. Общо взето телефонът й не спира да звъни и по малките часове, защото проблемите са много и чакат нея. И въпреки че е на първа линия 24 часа в денонощието, бонуси няма, работи срещу минималната заплата.
Неудачите
Най-големият проблем в началото беше, че много хора останаха без работа, казва Кина. Основната част са в ТЕЦ-овете в региона, но почти всички били спрени от работа и доста останали без приходи. Оказало се, че нямат право на помощ и по мерките за ограничаване на щетите от пандемията. Имаше хора три месеца без доходи и нямаха пари дори да си платят тока, въпреки отсрочките на енергоразпределителното дружество, казва Кина. Тогава в община Тунджа, където се намира селото, задействали БЧК и така пристигнали хранителни пакети за най-нуждаещите се. В тях имало олио, брашно, все пакетирани неща. Раздадохме на 600 семейства през трите месеца на пролетта, казва Кина и така спасили положението. Но това не е типичната ситуация за региона. Когато имат работа, доходите в едно семейство стигат и 2000 лв., ако работят двамата родители. Масово пък вече ромите имат около 3 деца, много рядко повече. Но има семейства, които живеят с по-възрастните – три поколения в една къща, и няма как с една минимална пенсия да се изхранят, когато другите са останали без работа, казва Кина. Иначе битовите условия са добри.
По-рисково ли е в махалите
Не, даже нашите огнища на областно ниво са повече, отколкото сред ромската общност, категорична е Кина. Според нея засега нещата са овладени. По различни проекти са купени доста дезинфектанти, ръкавици, маски, предпазни средства. БЧК осигурили 2000 пакета с прах, сапун, мокри кърпи, с две маски, четка и паста за зъби. Помогнала и общината.
Не е останало семейство, което да не е получило пакет, някъде дори по два дадохме казва Кина. И постоянно им говори, че трябва да внимават, да спазват хигиена. Така се казва и кампанията, която медиаторите провеждат: „Аз пазя теб, ти пазиш мен“. И резултатите са добри, но за това си има и тайна съставка.
През децата към родителите
Те много бързо възприемат, затова използваме тях, признава Кина и споделя как започнало всичко. Първо научила децата да си мият ръцете и зъбките. За тази цел за Коледа всяка година им подарявала четка и паста, сапунчета. През децата разпространили и по-здравословен модел на хранене. Чрез общината организирали места, където това да става. Там имало маси, застлани с покривки, чинии, прибори. Така научихме децата как да се хранят на маса, с покривка и лъжичка, и виличка, разказва Кина. Те първо се дръпнали и кметовете се притеснили. Казаха – ние мислехме, че добро правим, а то какво излезе, спомня си Кина. Но после всичко си дошло на мястото и малчуганите започнали да учат родителите си. После една баба ми вика – вие знаете ли какъв проблем ми направихте – сега детето иска да има виличка, ножче, покрива, салфетка, смее се Кина. По същата логика тръгнали и сега в пандемията.
Говоря им, че трябва да си мием ръчичките, защото между пръстчета попадат микробите, че трябва да носим маски, обяснява Кина. И споделя методите си: „Питам ги – искате ли да сте болни, те ми казват – нее. Тогава може ли да носим маски? – Да, можем, отговарят ми те“. Децата учат чрез играта, а после показват на бабите и дядовците, защото искат да споделят какво са научили, обяснява тя. И резултатите са налице – маски се носят, оплаквания няма. Даже се знае, че като се свалят от устата, маските трябва в едно пликче да се слагат, за да не се цапат. И всички го разбират, обобщава Кина.
Трите „Д“
Така основните хигиенни правила вече са ясни и дезинфекция има. Но другите две „Д“ – на дистанцията и дисциплината, са по-сложни за спазване. В големите ромски махали няма как да ограничиш събиранията, но поне не са така масови като преди, казва Кина. Сега се събират основно младежите, а медиаторите ги съветват, ако са повече от двама-трима, да са с маски. Този месец нямаме заболял ром, носят маските даже в магазините, казва Кина. Самата тя в началото се притеснявала и следяла отстрани какво ще стане. Но като станала свидетел как един продавач изгонил клиент без маска, се успокоила. Също така като видяла и че влизат по един-двама в магазина.
КОВИД – има го, няма го
В началото масово не вярваха, че съществува, казва Кина. Имало и много фалшиви листовки с логото на МЗ, че няма КОВИД. Но черната статистика помогнала. През пролетта в Ямбол имало най-много смъртни случая– 12-13 само от ромската общност. Освен това починал и колега медиатор от КОВИД. И хората постепенно започнаха да се убеждават, че заболяването съществува, казва Кина. Но тогава пък някои почнали да се притесняват да отидат на лекар. „Казват – ама той отиде в болницата и умря“! И все пак легенди има и до днес.
Световната конспирация
Във всички общности има проблеми с тази митовете за КОВИД. „Една част от хората продължават да страдат от конспиративни теории. Казват – над Ямбол кръжат вертолети, защо летят толкова ниско, знаете ли, че ни заразяват с КОВИД“, смее се Кина, макр че не й е до смях в случая. Като прочела посланието във фейсбук изпаднала в шок. Как е възможно пилоти да пишат това, казва тя и добавя: Какво правят тия вертолети – ами не знам може да пръскат с дезинфектанти, както беше правено в ромската махала преди.
Достъпът до лекар
Няма проблеми засега. Първо се обаждат на нас, за да споделят притесненията си, ако имат два-три симптома, викам Спешна помощ и пращам линейка на съответния адрес, не е имало отказ, казва Кина. Самата тя чака болните в Спешния център в Ямбол. Много често става посред нощ, когато звъннат късно. Общо взето 24 часа е на работа. Много тежък период изкарахме, хубаво е, че хората се обаждат, лошото е, че понякога говоря с тях, казват, че нямат проблеми, а след два-три дни се сетят, че не е така, казва Кина.
Опитите за злоупотреба
От началото на пандемията досега няма фалшиви сигнали към Спешна помощ. Хората се страхуват, че може да ги изкарат с КОВИД и не си позволяват да си правят шеги, казва Кина. Преди да почне пандемията обаче не било така. Имаше обаждания за линейка, за да се пошегуват, но през тези месеци нямаше подобни случаи, категорична е тя. Това е голяма положителна крачка.
Статистиката
Така, благодарение на усилията на нея, общината, БЧК, медиците засега нещата са под контрол. От нашите хора – около 1000 души, поне 200 човека преболедуваха КОВИД, казва Кина. Извън официалната статистика обаче има и сива. Някои роми ходят да се изследват на частно, за да не си правят PCR-и. Но като цяло не крият заразата – имало само един-два такива случая.
Как ще се празнува Коледа
Това е големият въпрос, като навсякъде. „Вчера ми се обадиха, да питат – може ли да направят годеж. Викам – как при мерки, годеж. Ама защо, ние ще сме малко хора – 10-15 човека“, казва Кина. Поговорили – обяснила им, че не знаят тези, които ще дойдат, в какво състояние ще са, „после ти ще плачеш, не аз“. Спряха годежа, казаха – ти си права, но щом ми се обаждаш, да ме питаш – значи и ти имаш притеснения, казва тя. И се притеснява какво ще е за Коледа, защото ромите не са свикнали да празнуват сами.
Сега се успокояват, че мерките са до 21 декември, и мислят, че после ще празнуват, само че аз им казвам – нещата не седят така и че ще изкараме строго и празниците, казва Кина. Тя се надява, че мълчанието за празниците сега е, за да не се създава паника. Но иска мерките да се удължат. Няма как иначе да се овладее положението, българинът е свикнал да празнува по заведения и махнат ли се мерките, мазалото ще е пълно, категорично е тя. Ако се празнува домашно от друга страна, в махалата това означава 7-8 човека в една къща без да се броят децата. Не очаквам кой знае колко масови събирания, освен, ако няма младежи и съм вътрешно убедена, че няма да позволят мерките да се вдигнат по празниците за 10 дена, казва тя. Но е категорична, че каквото е за всички, такова трябва да е и за ромите. Ако се предприеме нещо само на ниво махали, ще се вдигнат хората, казвае тя.
Дистанционното образование
Общината закупила таблети и лаптопи, за да се раздават на децата, които учат дистанционно. Имат интернет платен, още от първата карантина, но някои не успяват да се справят. Лично съм ходила при по-малките деца и тези, които не могат, за да нося разпечатани материали, казва тя. Иначе следи учебния процес изкъсо – гледа, че учителите им дават домашни, минават всеки ден, раздават им материали. По-големите се справят някак, всички имат модерни телефони, но малките – първи, втори клас, за тях е много по-трудно, споделя тя. И се притеснява, че ще останат неуки.
Последствията след пандемията
Занемареното образование. Как да обяснят родителите нещо на детето, което сами не знаят, притеснява се тя. И обяснява, че ромите вече припознават образованието като ценност. Искат децата им да са грамотни и дори висшисти. Записвали сме хора в училищата, осъзнават вече, че това е ценност, даже имаме 4 студентки по педагогика в нашата организация, горда е тя, че вече няма да е единствената с университет в общността. И се замисля, че положителни последици от КОВИД засега не вижда.
Източник: www.clinica.bg
Пандемията продължава своя ход, а ние опитите си да го проследим и осветлим. И така в лъкатушенето й стигнахме до малко засягана тема – как се справя с КОВИД една от най-уязвимите в случая групи – тази на ромите. Научиха ли значението на трите „Д“ и спазват ли правилата за дезинфекция, дистанция и дисциплина в най-социалната общност у нас, има ли опасност махалите да се превърнат в развъдник на заразата, разказва здравният медиатор Кина Асенова.
Тя е на 53 години, живее в Ямбол, от 13 години е медиатор, от 20 се занимава с обществена здравна дейност, а от март се бори с овладяването на пандемията в ромската махала в село Крумово. Това е районът, за който отговаря. В селото живеят над 400 жители, по-голямата част от които – над 80% са роми, като нея самата. От март, когато КОВИД дойде, не е мигнала, защото все има нещо за вършене. Или трябва да учи и информира хората как да се справят с пандемията, или да помага с храна и дезинфектанти, или все някой ще я потърси за нещо. Общо взето телефонът й не спира да звъни и по малките часове, защото проблемите са много и чакат нея. И въпреки че е на първа линия 24 часа в денонощието, бонуси няма, работи срещу минималната заплата.
Неудачите
Най-големият проблем в началото беше, че много хора останаха без работа, казва Кина. Основната част са в ТЕЦ-овете в региона, но почти всички били спрени от работа и доста останали без приходи. Оказало се, че нямат право на помощ и по мерките за ограничаване на щетите от пандемията. Имаше хора три месеца без доходи и нямаха пари дори да си платят тока, въпреки отсрочките на енергоразпределителното дружество, казва Кина. Тогава в община Тунджа, където се намира селото, задействали БЧК и така пристигнали хранителни пакети за най-нуждаещите се. В тях имало олио, брашно, все пакетирани неща. Раздадохме на 600 семейства през трите месеца на пролетта, казва Кина и така спасили положението. Но това не е типичната ситуация за региона. Когато имат работа, доходите в едно семейство стигат и 2000 лв., ако работят двамата родители. Масово пък вече ромите имат около 3 деца, много рядко повече. Но има семейства, които живеят с по-възрастните – три поколения в една къща, и няма как с една минимална пенсия да се изхранят, когато другите са останали без работа, казва Кина. Иначе битовите условия са добри.
По-рисково ли е в махалите
Не, даже нашите огнища на областно ниво са повече, отколкото сред ромската общност, категорична е Кина. Според нея засега нещата са овладени. По различни проекти са купени доста дезинфектанти, ръкавици, маски, предпазни средства. БЧК осигурили 2000 пакета с прах, сапун, мокри кърпи, с две маски, четка и паста за зъби. Помогнала и общината.
Не е останало семейство, което да не е получило пакет, някъде дори по два дадохме казва Кина. И постоянно им говори, че трябва да внимават, да спазват хигиена. Така се казва и кампанията, която медиаторите провеждат: „Аз пазя теб, ти пазиш мен“. И резултатите са добри, но за това си има и тайна съставка.
Те много бързо възприемат, затова използваме тях, признава Кина и споделя как започнало всичко. Първо научила децата да си мият ръцете и зъбките. За тази цел за Коледа всяка година им подарявала четка и паста, сапунчета. През децата разпространили и по-здравословен модел на хранене. Чрез общината организирали места, където това да става. Там имало маси, застлани с покривки, чинии, прибори. Така научихме децата как да се хранят на маса, с покривка и лъжичка, и виличка, разказва Кина. Те първо се дръпнали и кметовете се притеснили. Казаха – ние мислехме, че добро правим, а то какво излезе, спомня си Кина. Но после всичко си дошло на мястото и малчуганите започнали да учат родителите си. После една баба ми вика – вие знаете ли какъв проблем ми направихте – сега детето иска да има виличка, ножче, покрива, салфетка, смее се Кина. По същата логика тръгнали и сега в пандемията.
Говоря им, че трябва да си мием ръчичките, защото между пръстчета попадат микробите, че трябва да носим маски, обяснява Кина. И споделя методите си: „Питам ги – искате ли да сте болни, те ми казват – нее. Тогава може ли да носим маски? – Да, можем, отговарят ми те“. Децата учат чрез играта, а после показват на бабите и дядовците, защото искат да споделят какво са научили, обяснява тя. И резултатите са налице – маски се носят, оплаквания няма. Даже се знае, че като се свалят от устата, маските трябва в едно пликче да се слагат, за да не се цапат. И всички го разбират, обобщава Кина.
Трите „Д“
Така основните хигиенни правила вече са ясни и дезинфекция има. Но другите две „Д“ – на дистанцията и дисциплината, са по-сложни за спазване. В големите ромски махали няма как да ограничиш събиранията, но поне не са така масови като преди, казва Кина. Сега се събират основно младежите, а медиаторите ги съветват, ако са повече от двама-трима, да са с маски. Този месец нямаме заболял ром, носят маските даже в магазините, казва Кина. Самата тя в началото се притеснявала и следяла отстрани какво ще стане. Но като станала свидетел как един продавач изгонил клиент без маска, се успокоила. Също така като видяла и че влизат по един-двама в магазина.
КОВИД – има го, няма го
В началото масово не вярваха, че съществува, казва Кина. Имало и много фалшиви листовки с логото на МЗ, че няма КОВИД. Но черната статистика помогнала. През пролетта в Ямбол имало най-много смъртни случая– 12-13 само от ромската общност. Освен това починал и колега медиатор от КОВИД. И хората постепенно започнаха да се убеждават, че заболяването съществува, казва Кина. Но тогава пък някои почнали да се притесняват да отидат на лекар. „Казват – ама той отиде в болницата и умря“! И все пак легенди има и до днес.
Световната конспирация
Във всички общности има проблеми с тази митовете за КОВИД. „Една част от хората продължават да страдат от конспиративни теории. Казват – над Ямбол кръжат вертолети, защо летят толкова ниско, знаете ли, че ни заразяват с КОВИД“, смее се Кина, макр че не й е до смях в случая. Като прочела посланието във фейсбук изпаднала в шок. Как е възможно пилоти да пишат това, казва тя и добавя: Какво правят тия вертолети – ами не знам може да пръскат с дезинфектанти, както беше правено в ромската махала преди.
Достъпът до лекар
Няма проблеми засега. Първо се обаждат на нас, за да споделят притесненията си, ако имат два-три симптома, викам Спешна помощ и пращам линейка на съответния адрес, не е имало отказ, казва Кина. Самата тя чака болните в Спешния център в Ямбол. Много често става посред нощ, когато звъннат късно. Общо взето 24 часа е на работа. Много тежък период изкарахме, хубаво е, че хората се обаждат, лошото е, че понякога говоря с тях, казват, че нямат проблеми, а след два-три дни се сетят, че не е така, казва Кина.
Опитите за злоупотреба
От началото на пандемията досега няма фалшиви сигнали към Спешна помощ. Хората се страхуват, че може да ги изкарат с КОВИД и не си позволяват да си правят шеги, казва Кина. Преди да почне пандемията обаче не било така. Имаше обаждания за линейка, за да се пошегуват, но през тези месеци нямаше подобни случаи, категорична е тя. Това е голяма положителна крачка.
Статистиката
Така, благодарение на усилията на нея, общината, БЧК, медиците засега нещата са под контрол. От нашите хора – около 1000 души, поне 200 човека преболедуваха КОВИД, казва Кина. Извън официалната статистика обаче има и сива. Някои роми ходят да се изследват на частно, за да не си правят PCR-и. Но като цяло не крият заразата – имало само един-два такива случая.
Как ще се празнува Коледа
Това е големият въпрос, като навсякъде. „Вчера ми се обадиха, да питат – може ли да направят годеж. Викам – как при мерки, годеж. Ама защо, ние ще сме малко хора – 10-15 човека“, казва Кина. Поговорили – обяснила им, че не знаят тези, които ще дойдат, в какво състояние ще са, „после ти ще плачеш, не аз“. Спряха годежа, казаха – ти си права, но щом ми се обаждаш, да ме питаш – значи и ти имаш притеснения, казва тя. И се притеснява какво ще е за Коледа, защото ромите не са свикнали да празнуват сами.
Сега се успокояват, че мерките са до 21 декември, и мислят, че после ще празнуват, само че аз им казвам – нещата не седят така и че ще изкараме строго и празниците, казва Кина. Тя се надява, че мълчанието за празниците сега е, за да не се създава паника. Но иска мерките да се удължат. Няма как иначе да се овладее положението, българинът е свикнал да празнува по заведения и махнат ли се мерките, мазалото ще е пълно, категорично е тя. Ако се празнува домашно от друга страна, в махалата това означава 7-8 човека в една къща без да се броят децата. Не очаквам кой знае колко масови събирания, освен, ако няма младежи и съм вътрешно убедена, че няма да позволят мерките да се вдигнат по празниците за 10 дена, казва тя. Но е категорична, че каквото е за всички, такова трябва да е и за ромите. Ако се предприеме нещо само на ниво махали, ще се вдигнат хората, казвае тя.
Дистанционното образование
Общината закупила таблети и лаптопи, за да се раздават на децата, които учат дистанционно. Имат интернет платен, още от първата карантина, но някои не успяват да се справят. Лично съм ходила при по-малките деца и тези, които не могат, за да нося разпечатани материали, казва тя. Иначе следи учебния процес изкъсо – гледа, че учителите им дават домашни, минават всеки ден, раздават им материали. По-големите се справят някак, всички имат модерни телефони, но малките – първи, втори клас, за тях е много по-трудно, споделя тя. И се притеснява, че ще останат неуки.
Последствията след пандемията
Занемареното образование. Как да обяснят родителите нещо на детето, което сами не знаят, притеснява се тя. И обяснява, че ромите вече припознават образованието като ценност. Искат децата им да са грамотни и дори висшисти. Записвали сме хора в училищата, осъзнават вече, че това е ценност, даже имаме 4 студентки по педагогика в нашата организация, горда е тя, че вече няма да е единствената с университет в общността. И се замисля, че положителни последици от КОВИД засега не вижда.
Източник: www.clinica.bg
Share this:
Категория: