Еднакви проблеми в здравеопазването отбелязаха експертите на пет политически партии, които според социологическите изследвания се очаква да влязат в 48–ото Народно събрание, но ще бъде изключително трудно да намерят консенсусни решения за тях. Това става ясно от здравния дебат, организиран от Национална пациентска организация под формата на индивидуални интервюта. В инициативата се включиха проф. д-р Георги Михайлов от КП „БСП за България“, доц. д-р Васил Пандов от ПП „Продължаваме промяната“, проф. д-р Kостадин Ангелов от КП ГЕРБ-СДС, д-р Таня Андреева и д-р Борислав Матеев от КП „Демократична България“ и д-р Румен Кондев от ПП „Български възход“. Целта беше да се разгледат задълбочено множество проблеми в здравеопазването и възможностите за тяхното дългосрочно решаване.
Участниците в дебата откроиха като основни проблеми в сектора липсата на кадри и нерентабилното разходване на ограничения финансов ресурс. Всички са категорични, че трябва да бъдат въведени критерии за качествена оценка на здравните услуги, с които да се обвърже финансирането, а не както е сега – на база брой пациенти. Представителите на политическите сили също са единодушни, че трябва да се работи за намаляване на доплащанията от пациентите. Дейностите, които могат да бъдат извършвани в доболничната помощ, трябва да се изведат от болниците, където цената им е много по-висока. Възможност за оптимизация на разходите те виждат и във въвеждането еднодневни клинични пътеки и манипулации, които ще ограничат ненужни престои в болници, каквото според експертите е и желанието на пациентите. Експертите нямат разминаване и по въпроса за необходимостта от преструктуриране на лечебните заведения така, че да има повече места за долекуване, палеативни грижи и др., както от повече средства за извънболнична помощ, превенция, профилактика.
Всички са на мнение, че възможно най-скоро трябва да бъде завършена пълната дигитализация на здравните досиета на пациентите. Разминаване няма и по въпроса за необходимостта от осигуряване на навременно и адекватно лечение на редките болести, както и за осигуряване на държавно финансиране на пациентските организации, което те може да получават за изпълнение на програми за превенция, профилактика и скрининг.
Дебатът обаче не е обнадеждаващ по отношение на решенията на описаните проблеми.
Представителите на петте политически сили обърнаха внимание, че за да бъдат решени те в дългосрочен план, следва да има стабилен политически консенсус, който да гарантира, че предвидените в дадена стратегия мерки ще се изпълняват поне за 10–15 години, независимо кой е на власт.
Практиката досега обаче е показала, че такъв консенсус не се постига, затова голяма част от проблемите се дебатират от десетилетия, но не само не намират решение, а се задълбочават. Като пример беше даден проблемът със задлъжнялостта на лечебните заведения, която от 80 млн. лв. преди 15 г. сега е достигнала 825 млн. лв.
Националната стратегия за електронно здравеопазване на България е от 2006 г., но според участниците в дебата едва сега започва активно да се работи, най-вече заради появата на Ковид, когато заради противоепидемичните мерки пациентите трудно стигаха до личните лекари и се налагаще да бъдат обслужвани онлайн.
Обсъжданата също повече от десетилетие и все още нереализирана идея за диагностично свързаните групи, които трябва да заместят клиничните пътеки и да гарантират по-качествени здравни услуги също послужи за пример как политиците трудно намират консенсус за мерки, които да решат проблемите дългосрочно.
https://debat.npo.bg/?p=2054 https://debat.npo.bg/?p=2050 https://debat.npo.bg/?p=2039 https://debat.npo.bg/?p=2046 https://debat.npo.bg/?p=2023