Доц. д-р Михаил Околийски – ръководител на Офиса на СЗО в България:

Целите за устойчиво развитие са пътна карта, съдържаща набор от 17 цели с взаимно-допълващи се индикатори, чрез които можем да подобрим света, в който живеем. Няма как да имаме добро здраве, без да изпълним всички цели, заложени в плана. Това е един глобален стремеж. За да може България да достигне тези цели, трябва да се действа проактивно спрямо тях. СЗО е поела сериозен ангажимент в ролята си да предоставя препоръки и добри практики, които от своя страна, да бъдат взети под внимание от различните държави и да бъдат приложени. Мандатът на СЗО и нейната роля в здравеопазването е възможно да претърпи промяна, имайки предвид COVID-19 пандемията. Държа да подчертая значимата роля на пациентите и техния принос към дейностите на СЗО.

В Индекса за бъдещи проверки на здравеопазването (Future Proofing Healthcare Index[2]) България се нарежда на последни позиции. В Индекса се оценяват множество данни и проблеми, включително готовността на здравните системи в Европа по време на пандемия. Всички данни, събрани за създаването на индекса, са предоставени от здравните институции и органи в България. Интересно е да се спомене, че България е докладвала и е сред страните поставени на челно място по Индекс „Електронно здравеопазване“, но в действителност сме доста по-назад от други държави по отношение на дигитализация в здравеопазването, което COVID-19 потвърди. Как бихме могли да стигнем до 2030 г. и какво трябва да се направи в здравеопазването?

Медицинските грижи са едно от важните звена с пробойна. В някои региони на страната липсата на медицински грижи е по-осезаема от други, но липси има навсякъде. Медицинската грижа за пациенти в дома им е от изключително значение, тъй като това води до намаляване на болничното посещение, което е рисково така или иначе за пациенти с хронични заболявания. С притеснение споделям напредъка по националната стратегия на България в това отношение и, следователно – подобрение на показателите до този момент.

Бих искал да изразя своето притеснение относно състоянието на здравеопазването в България. Демографските данни за България не са добри по отношение на хронична заболеваемост и детска смъртност. От части, това се дължи на липсата на реформа в здравната система на страната. Една от причините за липса на реформа е липсата на политически консенсус. Реформата може да стане факт по два начина – да се довърши реформа, заложена от преди 20 години, или да се поеме по нов път с изцяло нова реформа. Консервативната здравна система в България, към днешна дата, е без ясно опредена цел. Въпреки това, Министерството на здравеопазването подготвя доклад, който да представи план относно стъпките, които са нужни за подобряване и ясно очертаване на ‚линията на живота‘ на гражданите. По този начин и чрез този ясно изразен план, демографските показатели биха могли да се подобрят.

По отношение на здравното електронно досие и заеманото място от България в индекса, представен от д-р Хасърджиев, смятам, че дадената оценка не е реалистична.

По отношение на електронната рецепта и електронното направление, които ще бъдат факт до края на годината, основавайки се на уверенията на всички участници в процеса на електронизация. От друга страна, изразявам опасенията си спрямо участието на всички звена в здравеопазването и навременното им участие и възприемане на новосъздалата се здравна система.

По отношение на пациентите с онкологични заболявания, в плана за линията на живота на пациента ще има ясно зададени цели, касаещи борбата с раковите заболявания, профилактиката и скрининг системата. България е водеща в онкологичните статистики за Европа и чрез добри профилактични и скрининг програми, биха могли да се спасят много човешки животи. Пациентските организации и СЗО ще бъдат поканени по време на разработването на тези програми.

По отношение на центровете за реконвалесцентна плазва, проблемът е от нормативно естество, тъй като процесът на този етап не може да бъде извършван в лечебните заведения, а само в съществуващите два центъра. Министерството на здравеопазването кандидатства по проект, с чиято помощ ще бъде разширен обхватът на центровете, но все още се изчаква отговор.

 

В Стратегията „е-Здравеопазване 2021-2027“ на Министерството на здравеопазването са взаимствани добри примери от множество европейски страни, в унисон с препоръките на трансграничния обмен на здравни данни в ЕС. Преди внедряване на системата трябва да получим обратна връзка от всички заинтересовани страни, а не след това, за да бъде постигнато надграждане и повишаване на удовлетвореността на пациентите. Предстоящият процес по електронизация на националната здравна информационна система, с краен срок за изпълнение декември 2022, е базиран на номенклатури, които трябва да преминат следните процеси: 1) Създаване на национални номенклатури; 2) Внедряване и унификация на номенклатурите; и 3) Обучение за работа с номенклатурите. 

В бъдеще всеки пациент ще трябва да добавя информация сам към досието си и електронната система ще разчита на всички граждани, тъй като всички ние сме пациенти и консуматори на здравната система. Трябва да се предостави възможно най-бързо достъп до пациентската информация, но едновременно и всеки пациент трябва да има знание кой точно има достъп до неговата информация. Трябва да отбележим трудността на пълната дигитализация и дългия процес, през който преминава тя, тъй като все още има много пациенти, които разчитат на „хартия“, а не на дигитални решения.

COVID-19 ясно очерта недостатъците и дефицитите в здравната ни система. Би следвало всички пациенти да имат достъп до централизираната здравна система, да контролират досието си, а лекарите от своя страна да има достъп до него при нужда. Благодаря за предоставената подкрепа от пациентските организации и софтуерни компании в това начинание, но трябва да подчертая, че първата и най-важна стъпка на този етап е създаването на медицинско досие.

Относно готовността на МЗ да засили първичната помощ, оказвана на пациентите и предвиденият бюджет за тези действия ще бъде обсъден, Министерството е в диалог с лекуващите лекари и се търсят начини за справяне с този казус. В колективните ни усилия за справяне с пандемията не бива да бъдат пренебрегвани пациентите с други заболявания.

Предстоящият програмен период, фондовете за възстановяване и по какъв начин ще бъдат усвоени, е другият важен въпрос. За да може България да се справи адекватно с предстоящата финансова криза, въпреки дефицитите в здравната ни система, е от изключително значение как ще бъдат разпределени тези финансови ресурси за възстановяване. Не се предвижда тяхното ограничаване и свеждане до дадена сфера и група от засегнати, за да може промяната да бъде осезаема на територията на цялата страната. Сектор Здравеопазване е приоритетен на този етап и чрез предвидените средства и фондове, България би могла да достигне други европейски държави по отношение на инфраструктурен ресурс във всички болници. Дигитализация на лекарските кабинети и борба със заболяванията, причинители на висока смъртност в страната (в т.ч. онкологичните, сърдечносъдовите, неврологичните и други) също са сред приоритизираните цели на Министерството. С помощта на национални и европейски фондове, Министерството ще се опита да осигури средства за медицинските лица на първа линия. Което от своя страна би могло да допринесе за постигане на баланс между дигиталност и достъпност на пациентите до медицински грижи и специалисти.

България е на прав път за създаването на рамкова система в здравеопазването, което е предпоставка за разгръщането ѝ в бъдеще до пълен потенциал. Но всички пациенти, в тежките условия на COVID-19, имат все по-голяма нужда от подкрепа и дистанционните прегледи са добра опция. Неспособността на лекарите и медицинските лица да отговорят на нарасналите нужди на пациентите в условия на пандемия е ясен индикатор за въвеждането на единната електронна система, дори и в незавършен вид. В допълнение, въпросът относно поемането на разходите по тези дистанционни прегледи, също остава нерешен.

В условия на пандемия не трябва да търсим виновен, а функциониращи решения.